Еко-пътека Бяла Река / 14.03.2021

Fast traslate

Icon translate

Fast traslate

Icon translate

 Дойде вече неделята в която бяхме уговорени с човек, с който едва на скоро се запознах, но имах усещането че сме толкова близки, че дори не беше нужно много да говорим по пътя. Обменяхме по някоя дума,но като цяло просто усещахме присъствието си един на друг и се наслаждавахме на прекрасното слънчево време, придружено от приятната музика призвучаваща от радиото на колата.

Гледките които ни се откриваха пред очите, ми напомняха за детството ми, когато безгрижно си играехме в селото на приятел и зад къщата беше безкрайното поле, така силно ухаещо на свежест. Този аромат се запамети в мен като аромата на безгрижието и свободата и същото усетих когато видях полетата покрай пътя по който минавахме 🥰

Когато наближавахме Калофер, слънцето ставаше все по-горещо, сякаш искаше да даде най-доброто от себе си. Като наближихме калоферският манастир усетих дълбокото спокойствие, което излъчваше тази скромна сграда. Разбираемо е че монасите се чувстват свързани с всевишният на такова божествено място.

Още доста труса по-на долу, които ми се сториха безкрайни, защото улицата беше в ужасно състояние, или по-скоро си беше черен път, който с времето е поел формата на улица, достигнахме до райското кътче Бяла река. Паркирахме колата и с преминаването на табелата, започнаха чудесата:

Това дърво, с така измита от водата пръст, въпреки всичко не се предава, а се е проспособило да живее така - да задълбае коренете си от другата страна, където има стабилна почва.

Замисли ме това и за хората - защо ние не можем така да се приспособяваме и да се нагаждаме, а дори на против - когато всичко ни е на ред, искаме още повече и сме недоволни за още повече неща.. Има я разбира се и другата крайност - нагаждане и свикване със най-ужасните ситуации, но в случая имам предвид и нашата привилегия че можем да се движим и сами да отидем там където ни харесва и ако мястото което ни дава това, от което имаме нужда във всеки аспект, то тогава няма да обръщаме внимание на неща, които на някои други ще се струват абсурдни може би.

Продължихме по пътечката.. Вятърът нежно галеше косите и нашепваше забавни приказки в ухото и същевременно охлаждаше от вече доста горещото слънце. Птичките чуруликаха така приятно и тази цялата атмосфера създаваше едно невероятно чувство на стабилност, спокойствие и усещането че всичко е възможно.. 😇🙌

Пътеката пред нас предаваше усещането на мекота и топлина. Макар за първи път да стъпвах тук, имах усещането че съм си в къщи! Невероятно е колко силно всъщност сме свързани с природата!

Бях чела някъде че като седиш покрай бистра, течящта вода, ти се пречиства енергията. Не съм сигурна дали всичките тези чувства които изпитвах, имаха нещо общо с това, но като направих снимката, която е без всякакви филтри, виждам че съм като малко момиченце - така и се чувствах.
 

Мостчетата бяха като от приказка - теснички, сковани от обикновени дървета (не преработени) и на места се лющеха. И така разпънати над реката, засилваха приказната атмосфера.

А ето го и малкото водопадче, което ни се падаше от ляво и правеше шум за 10 такива. :-) 

Многото стъпала по тесните пътечки ускориха силно пулса ми, което същевременно не ме измаряше, а като че ли исках още и още да поема от тази красота, докато един огромен камък не застана на пътя и се предлагаше като че ли от само себе си, за отдих. Беше затоплен от преди това от слънцето и усещането беше отгоре му съвършено уютно. Все едно беше мек чрез топлината.. 

На края не ми се тръгваше, прегърната от тази прелест... 

Обожавам гледките от високо. Това ми напомня да гледам 'от горе' на нещата и да не се оставям да ме обземат обстоятелствата. Същевременно това е и свободата, която ми напомня колко волна е една птичка в небесата.

С години не бях виждала толкова кристално чиста вода! Предположих че за това е кръстена 'Бялата река' - бялото като в знак на чистотата. Нямах търпение да отпия от нея. 

Припомни ми когато ходихме с приятелка в Родопите и рекичките покрай които минавахме, бяха единствената възможност за вода. Походите ни бяха от сутрин до вечер и като намерехме удобна полянка за отдих, тогава почивахме и оставяхме пълните шишета с вода да се сгреят на слзнцето, защото беше ледено студена...

...както и тази. Но вкусът й беше невероятен!!! Имах чувството че пия еликсир за живота. Не можех да престана да греба със шепата, ще кажеш че тялото ми беше прижадняло точно за тази вода, а изобщо не бях жадна! Реших на края да изсипя бутилката ми с минерална вода и да напълня от тази.

Вечерта като гостувах на братовчедка ми и леля ми, не доумявах как предпочитат да пият чешмяната вода, пред тази чистата горската и натуралната, която съдържаше по усещане всичко, от което има нужда тялото... Необяснимо ми беше...

Красотата не спираше да се показва във всяко едно кътче на където погледнеше окото. Най-добрият творец си остава природата!

И ето ме отново мен - щастлива, детска, чиста...

И макар да обичам лукса и създаденото от човека, коленича пред дивото, непокътнатото и необуздаемото...

Кой знае колко е стар този камък... Какво ли всичко е видял и дали наистина информацията се запаметява в материята...? Дали ще има някой ден машини, които да го разчитат и на филм да показват какво се е случило през цялото това време...?

Това наситено зелено, ми изглеждаше като постлан килим на стената, както беше на времето типично по селските къщи, та и все още.. Сега разбирам от къде са се сетили хората! Все пак много неща копираме от майката... 

Майката природа! 

Този синхрон от цветове и подреденост... Останах без думи на тази гледка! Идваше ми да извадя от някъде един хамак, да го опъна между две дървета и да си се наслаждавам и да попивам още и още от това великолепие. Тази непринуждаваща покана която усещах, ми се струваше толкова позната и топла.. Не знаех от къде идва това... Дали наистина има прераждане...?

    

Красивото е просто

Това беше за мен една наистина впечатляваща гледка - скамейката се любуваше все едно на двете охажващи се дървета.

Обожавам също стълби които никъде не водят, а просто в един великолепепно вълнуващ свят

Това беше най-якото изпращане от слънцето - червено като рубин, който е пазен от дракона над него за да не бъде откраднат :-) И просто със сиянието си ти дава всичко.. Без да се интересува от етноста ти, какво си успял или не в живота, без значение дали си млад или стар, мъж или жена, грешник или добър човек... На всички еднакво дава!